Закон за Българските Лични Документи
глава първа
БЪЛГАРСКИ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (загл. изм. - ДВ-82 от 16.10.2009)
раздел I
Общи разпоредби
чл. 1. (1) (изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) Този закон урежда условията и реда за издаване, ползване и съхраняване на българските лични документи.
(2) (5 исторически промени, изм. - ДВ-65 от 28.07.2023) Българските лични документи се издават от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на отбраната съобразно предоставената им компетентност по този закон.
(3) (изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) Отказът за издаване на български лични документи, отнемането им и налагането на други ограничения, свързани с тяхното ползване и съхранение, се уреждат със закон.
(4) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) Издаването на български лични документи може да се извършва и по служебен път в случаите, определени със закон.
(5) (нова - ДВ-82 от 16.10.2009) Български лични документи по смисъла на този закон са:
1. документи за самоличност;
2. свидетелство за управление на моторно превозно средство;
3. документи за пребиваване.
чл. 2. (изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) Българските лични документи са собственост на държавата.
чл. 3. (изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) (1) Документите за самоличност удостоверяват самоличността, а при необходимост - и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни.
(2) Самоличността на българските граждани може да се удостоверява със заместващи документи или с други документи по реда и в случаите, определени със закон.
(3) Свидетелството за управление на моторно превозно средство удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни.
(4) Документите за пребиваване удостоверяват само правото на пребиваване на територията на Република България.
(5) (нова - ДВ-65 от 28.07.2023) Административните органи, организациите, предоставящи обществени услуги, лицата, осъществяващи публични функции, и органите на съдебната власт могат да изискват представянето на документ за самоличност единствено за удостоверяване обстоятелствата по ал. 1 - 4, като нямат право да изискват и да събират копия от българските лични документи по чл. 1, ал. 5, освен ако снемането на копия е изрично предвидено в специален закон като тяхно задължение за идентификация на определени категории физически лица.
чл. 4. (1) Всеки български гражданин има право на документ за самоличност.
(2) (изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) Чужденец, пребиваващ на територията на Република България, има право на документ за самоличност или документ за пребиваване, както и на свидетелство за управление на моторно превозно средство в случаите, определени със закон.
(3) (нова - ДВ-82 от 16.10.2009) Гражданите на Европейския съюз (ЕС), гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство ( ЕИП), гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с ЕС имат право на свободно придвижване, имат право на документ за пребиваване и свидетелство за управление на моторно превозно средство, издавани в Република България по реда и в случаите, определени със закон.
(4) (предишна ал. 3, изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) Компетентните органи нямат право да отказват издаването, да отнемат или да задържат български личен документ извън реда и случаите, определени със закон.
чл. 5. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) За издаване на български лични документи лицата по чл. 4 се явяват пред съответния орган по чл. 1, ал. 2 в случаите и по реда, определени в този закон.
чл. 6. Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
чл. 7. (1) (изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) Гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.
(2) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) Гражданин, намерил личен документ, е длъжен да го предаде на органите на Министерството на вътрешните работи.
чл. 8. (1) (изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) Българските лични документи се съхраняват от:
1. лицата, на чието име са издадени;
2. родителите или настойниците на малолетни лица, за които те отговарят;
3. законните представители на поставените под пълно запрещение лица;
4. длъжностните лица, упълномощени със закон.
(2) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.
(3) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето в срок до три дни може да подаде декларация относно тези обстоятелства по електронен път по ред, определен с акт на Министерския съвет.
(4) (3 исторически промени, изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) Когато декларацията по ал. 2 се отнася до документ за самоличност на чужденец, получил убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците, съответната служба на Министерството на вътрешните работи уведомява незабавно Държавната агенция за бежанците или най-близкото ѝ териториално поделение.
чл. 9. (изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) (1) При промяна на имената, единния граждански номер (личния номер/личен номер на чужденец), пола, гражданството или при настъпили съществени и трайни изменения на образа лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нови български лични документи в срок до 30 дни.
(2) (изм. - ДВ-65 от 28.07.2023, в сила от 01.09.2023) В срока по ал. 1 при промяна на постоянния адрес лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нова лична карта, разрешение за пребиваване по чл. 59, ал. 2, т. 2 и 4, карта на бежанец, карта на чужденец, получил убежище, и карта на чужденец с хуманитарен статут. При промяна на постоянния адрес от населено място в една област в населено място в друга област в срок до 30 дни от издаване на новия документ лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство.
(3) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-8 от 25.01.2023) В срока по ал. 1 при смяна на работодател лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на ново разрешение по чл. 59, ал. 2, т. 7б. Новото разрешение се издава за срок до изтичане на срока на валидност на предишното.
(4) (1 историческа промяна, доп. - ДВ-65 от 28.07.2023) При издаване на нов български личен документ предишният от същия вид се връща на органа, който го е издал, а когато лицето се намира в чужбина - на съответното задгранично представителство на Република България, което го предава на органа, който го е издал.
чл. 10. (1) (10, изм. - ДВ-82 от 16.10.2009">1 историческа промяна, доп. - ДВ-65 от 28.07.2023) Българските лични документи се предават на органа, който ги е издал, а когато лицето се намира в чужбина - на съответното задгранично представителство на Република България, при:
1. смърт на притежателя;
2. (изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) загубване на българско гражданство с изключение на свидетелството за управление на моторно превозно средство;
3. установяване, че документът е нередовен;
4. отпадане на основанието за тяхното издаване или ползване;
5. (нова - ДВ-82 от 16.10.2009) изтичане на тяхната валидност.
(2) (нова - ДВ-82 от 16.10.2009) Върнатите български лични документи подлежат на унищожаване. Условията и редът за унищожаването им се уреждат с инструкция на съответния орган по чл. 1, ал. 2.
чл. 11. (изм. - ДВ-82 от 16.10.2009) Никой няма право да дава или приема в залог, както и да използва или преотстъпва български личен документ на друго лице.
чл. 12. (1) Българските граждани, притежаващи документи за самоличност, издадени от друга държава, са задължени в срок до 60 дни от придобиването им да уведомят писмено компетентните български органи.
(2) (изм. - ДВ-108 от 29.12.2000, в сила от 29.12.2000) Българските граждани, притежаващи и документи за самоличност, издадени от органите на друга държава, в отношенията си с българските държавни институции са задължени да удостоверяват самоличността си с български документи за самоличност.
раздел II
Видове български лични документи (загл. изм. - ДВ-82 от 16.10.2009)
